Скъпи братя и сестри,
Поздравявам ви в името на Господ Исус Христос!

Докато пиша тези думи, сърцето ми мислено е в провинция Сечуан с милионите, които страдат от последното земетресение с магнитуд 7.8 по скалата на Рихтер (с множество вторични трусове, най-силният от които с магнитуд 6.0).
Като християни и ученици на Исус, ние имаме голяма отговорност. Докато гледахме новините по всички телевизионни канали, у нас нарастваше чувството за болка и безнадеждност. Ситуацията не е добра, имайки предвид рязката смяна на времето – дъждовете, които предизвикват свлачища от кал. Също така с идването на лятото се засилва и процесът на разлагане.
В моменти като този аз като човек съм съкрушен от силата на страданието и се боря с тези чувства дори на сън. Като ученик на Христос аз се боря в духа си, търсейки обяснение и смисъл на случилото се! Чудя се дали това би могло да е наказание от Бога? Наистина, какво можем да отговорим?
Това ме накара да стигна до основния въпрос – от какво действително се нуждае човек в подобна ситуация?
Светът откликва на нуждата от медицински доставки, храна, вода, временен подслон и повече спасителни групи. От друга страна, опустошението в Мианмар е толкова голямо, че всичко е сринато със земята, а процентът на смъртност е още по-висок. Там жертвите са 134 000, докато в Уен Чуан са 31 500. Каква е основната нужда на човека посред цялото това разрушение?

Йоан 6 глава задава същия въпрос относно множеството – повече от 5000 души, които се нуждаеха от храна. Исус предизвика Филип с въпроса откъде да купи хляб, за да нахрани хората. Това е изпит за Филип и урок за всички нас.
Исус бе в готовност да извърши чудо, но искаше да изпита дали Филип ще разбере цялостната нужда, която бе пред тях. Филип, който мислеше чисто практически, не можеше да прозре нематериалното съотношение пари – стоки. Често и нашите човешки умове не могат да прозрат и разпознаят най-голямата нужда в живота ни. Хората не разпознаха истинската си нужда да бъдат в мир с Бога, но държаха на материалното състояние. Ние имаме нужда от Бог. Нека не сме заслепени от необходимостта да устроим живота си тук, на земята, но да сменим приоритетите си по начина, по който Исус ни показа в примера с учениците – фокусиране към Бога и съсредоточаване на вниманието върху духовните богатства. Ние трябва да се върнем към основното си убеждение, че нашата истинска потребност в живота е Бог. Животът започва и завършва с Бога. Нека не бъркаме и заместваме същността с някакъв мечтан от нас живот – било то американска или сингапурска мечта...
Исус бе ясен за намерението Си да извърши чудо и покани Филип да участва с Него, но Филип мислеше за математическите вероятности. Тук виждаме и друг ученик, който по своя инициатива започна да смята плюсовете и минусите в разрешаването на ситуацията. Това беше Андрей, който намери едно момче с 5 хляба и 2 риби и го доведе при Исус. Вероятно Филип недоверчиво клатеше глава пред този математически абсурд. Той умуваше над 200 динария, с които можеше да се нахранят няколко мъже, а ето че Андрей идва с още по-абсурдното решение – храна, която би била достатъчна за едно момче!
И все пак Исус включи този дар в чудото Си… Когато му подадоха храната, Той издигна хляба в ръцете Си. Той разчупи хляба и рибата със Своите ръце и раздаде на всички, извършвайки чудо.

Известно е, че Бог е всемогъщ и е сторил много чудеса чрез Словото Си. Той избра да създаде човека и да му вдъхне живот. Бог общува с нас много отблизо и е много състрадателен. В случая с тълпите една изречена дума беше достатъчна – Бог даде манна на множествата. Но Той избра да използва нечии ръце. Ръцете на едно дете, което имаше желание, ръцете на Андрей, който имаше вяра, и ръцете на учениците, които имаха нужда от по-дълбоко духовно обучение.
Пред лицето на това бедствие Бог не е безмилостен, както казват някои, нито безгрижен и далечен. Той вече извършва чудото чрез нашите ръце – ръцете на Неговото творение, желаещи да покажат Неговата съпричастност и дълбоката Му любов. Чрез ръцете на онези, които искат да живеят на практика връзката си с любящия Бог, отместващи руините, носещи провизии, даващи лекарства, строящи домовете, даващи дарения и помощи. И най-важното от всичко – ръце, които искат да отидат близо, да докоснат и утешат.
Всички те изразяват това, което Исус каза в Матей 25:34-40. Ние сме част от чудото на Бога чрез желанието да работим в сферата, чрез която най-добре ще бъде показана Неговата любов за Негова слава.
Време ли е и за теб да започнеш да работиш по-усърдно с ръцете си и да даваш, както Бог иска от теб? Време ли е да започнеш да следваш Бог по-дълбоко във всичките Му пътища? Време ли е да стигнеш дори дотам, че да реагираш на някое бедствие, което се случва на хиляди километри, да се молиш, да даваш дарения и да помагаш с каквото можеш за Божия слава?
Пиша ви, за да насърча братя и сестри от обществата за поклонение – Бог заслужава най-пълното ни посвещение. Нека не гледаме на Него през човешката призма и да загубим фокуса на живота си – задълбочаващо се взаимоотношение с Исус Христос. Нека да желаем духовна зрялост, за да различаваме нещата, да живеем според волята на Небесния Баща и да приемем доброто за живота си.
Нека откликнем като Андрей – той даде малкото си дарение и се довери на Исус, Който от Своя страна използва случая, за да задълбочи неговото посвещение.

С молитва, ваш:
Сим Чуан, мисионер и пастир
19 май 2008